VI. Вещни права върху чужда вещ

Чл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

1. Право на ползуване

Чл. 56. (1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
(2) Ползувателят не може да отчуждава своето право.

Чл. 57. (1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
(2) При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
(3) Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
(4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.

Чл. 58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.

Чл. 59. (1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
(2) Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
(3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Чл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.

Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) Относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.

2. Собственост върху постройка

Чл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
(2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
(3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.

Чл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Чл. 65. Когато правото на собственост върху постройка е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята.

Чл. 66. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
(4) (нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.

Чл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)